Какво следва да направят работодателите, които нямат свободни работни места, но имат задължение да изпълнят квотата?

На подобен въпрос до МТСП: „Във връзка с квотите за наемане на хора с трайни увреждания имам следния въпрос: Ние сме чуждестранна компания, чийто бюджет е одобрен на 20.12.2018 г. В момента нямаме свободна щатна бройка. Как да наемем човек, като не е предвиден в бюджета? От чужбина не са съгласни да увеличим персонала. За какъв период да заплатим компенсационна вноска?“

МТСП дава следния отговор: „На основание чл. 38, ал. 5 от Закона за хората с увреждания, работодателите, извън тези по ал. 3, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с правилника за прилагането на закона, се освобождават от квотното задължение. По реда на чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, при неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. Съгласно чл. 29, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) компенсационната вноска подлежи на доброволно внасяне или на принудително събиране по установения ред в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл. 97, ал. 1 ЗХУ на всеки работодател, който не е изпълнил квотата, респективно не прилага алтернативни мерки, се налага глоба или имуществена санкция в нормативно дефинирания размер. В случаите на доброволно изпълнение на задължения, попадащи в обхвата на разпоредбата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ, съответните дължими суми от работодателите се превеждат по сметката, посочена във вътрешни правила на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, които са публикувани на официалната страница на агенцията и могат да бъдат намерени на следния интернет-
адрес: http://www.gli.government.bg/page.php?c=221&d=4387 . Работодателите, които не прилагат алтернативни мерки и за които не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 ЗХУ, са длъжни ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в нормативно определения размер, за периода на неизпълнение.“

Общото за различните видове алтернативни мерки е, че те дават възможност за закупуване стоки или потребяване на услуги за периода на неизпълнение на квотата. Отчитането на стойността на потребените стоки или услуги следва да е тази, с включен ДДС.

Видовете алтернативни мерки за заетост, са:

1. Закупуване от страна на работодателя от специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, произвежданите или търгуваните от тях стоки, или предоставяните от тях услуги, за периода на неизпълнение на квотата, съгласно чл. 30 от Правилника за прилагането на Закона за хората с увреждания.

2. Закупуване от страна на работодателя директно от хора с увреждания, осъществяващи самостоятелна стопанска дейност, произвежданите или търгуваните от тях стоки или предоставяните от тях услуги, за периода на неизпълнение на квотата, съгласно чл. 31 от Правилника за прилагането на Закона за хората с увреждания.

3. Закупуване от работодателя от социални предприятия клас А, които отговарят на условията по чл. 7, т. 1, 2 и 4 от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и/или от социални предприятия клас А+, регистрирани по реда на чл. 8, т. 1 и 3 от същия закон, произвежданите или търгуваните от тях стоки, или предоставяните от тях услуги, за периода на неизпълнение на квотата. Тъй като това е нов закон и създава нов вид предприятия, ще цитирам изявление на МТСП за същността на тези предприятия: „Законът предвижда два вида социални предприятия - клас А - социални предприятия с до трима служители с увреждания или от уязвимите групи, или инвестиция до 7500 лв. от печалбата на конвенционалното предприятие в социални публични цели. Другата категория е клас А+, в която влизат социални предприятия с минимално изискване от 30 наети служители от уязвимите групи или инвестиция от 75 000 лева от печалбата на конвенционалното предприятие в социални публични цели.“

Месечният размер на средствата за закупуване на стоките или за ползване на услугите не следва да бъде по-малък от двукратния месечен размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответната календарна година, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, до момента на изпълнение на квотата. Работодателят може да доказва разхода само с първични платежни документи, но и с писмени договори, включително договори за възлагане на обществени поръчки.

Но как работодателите следва да се ориентират за това кои са правоимащите специализирани предприятия или кооперации, или социални предприятия клас А и клас А+, посочени в чл. 30 и 32 ППЗХУ, за да може да се ориентират към договаряне с тях.

В чл. 83, ал. 1 ЗХУ е предвидено, че Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид.

Що се отнася до възможността за преглед на социалните предприятия, създадени по реда на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, в чл. 2, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика е предвидено, че МТСП ще създаде, води и поддържа регистър на социалните предприятия съгласно чл. 10 и 11 от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика като единен национален административен регистър. Достъпът и до този регистър е предвидено да бъде безплатен, но към настоящия момент все още такъв не е създаден, или не е качен на сайта на МТСП.

Много важно за работодателите, прилагащи алтернативни мерки на заетост, е за какъв срок следва да закупят или потребяват стоки или услуги. Задължението за прилагането на алтернативни мерки е ежегодно, но то, както и задължението за изпълнение на квоти не обхваща 12-те месеца от годината. Както беше коментирано по-горе, в първите три месеца от годината работодателите следва да предприемат действия за намиране на хора с увреждания, които да назначат на работа за изпълнение на квотата. В чл. 29, ал. 4 ППЗХУ е предвидено, че работодателите, които след изтичане на тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 не са изпълнили задължението по чл. 38 ал. 5 от Закона за хората с увреждания, са длъжни ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в размер, определен в чл. 38, ал. 6 ЗХУ. Този законов текст дава основание да се предположи, че алтернативните мерки следва да започнат реално да се прилагат след изтичане на тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 ППЗХУ.

Важното при прилагането на алтернативни мерки за заетост е, че в закона и правилника за неговото прилагане не е предвидена възможност при прилагане на алтернативни мерки да се вземат предвид първични платежни документи (а по-правилно е да се каже първичен счетоводен документ), издадени през предходни години. Изключения в това отношение следва да се правят във връзка с обществени поръчки, сключени през предходната година, чието прилагане следва да започне през настоящата година, за която ще се изпълнява квота, чрез прилагане на алтернативната мярка.

Какви първични платежни документи следва да служат за доказателство за приложените алтернативни мерки?

Предвид факта, че първични платежни документи са платежните нареждания, считам, че по-коректният израз би бил първични счетоводни документи, каквато е фактурата, ако плащането е в брой, или с платежно нареждане, ако плащането е по банков път. В този смисъл работодателите могат да докажат разхода, който са направили, при прилагане на алтернативни мерки с издадена фактура, придружена с касов бон или с платежно нареждане - или казано по друг начин, да представят платежни документи, за да докажат направеното плащане. Не е възможно доказване на разхода да се извърши само с касов бон, тъй като от касовия бон не може да стане ясно какъв е предметът на сделката - какво е заплатено - покупка на стока и каква стока или потребяване на услуга, и какъв е видът на услугата.